Търговия и занаятчийство
С течение на годините,с развитието на скотовъдството,зърнопроизводството, а по-късно и на розопроизводството, с развитието на занаятите, с подобряването на съобщенията все повече се разширявала и оборотната дейност на казанлъшките търговци.Междувременно всред жителите на Казанлък се появява един нов елемент-евреите-бегълци от Испания.Те пристигат през 14.в Солун и постепенно се пръскат из територията на Балканския полуостров.В Казанлък отначало идват само 2 рода-Биджеран и Каталан,но само след по малко от столетие потомците им и нови бежанци образуват цяла махала.
Малко Арменци се появяват значително по-къснои са свързани пряко или косвено с търговията на розово масло.
Основната търговска дейност наказанлъшките търговци през 17-18 в. обхващалапреди всичко зърнени храни , храни с животински произход и кожи,по късно орехово олио-шарлаган , розово масло,аба и гайтани.
През 17-18 век се разраства значително производството на мутафчийските изделия-торби и чували.Значителна част от тях се продавала чак в Цариград и Анадола и се използвали от големите кервани в Близкия изток.Още преди този период казанлъшките търговци участвали в големите и локални панаири,предлагайки за продан текстилни произведения,обработени кожи,свещи и в по- малка степен бакърени произведения.Макар в началото българите да не участвали активно в търговския живот на града, с течение на годините по предприемчивите от тях,започвайки най-напред като кираджии или дребни производители се издигнали на едни от първите места.През 1760-1770 г.братя Стамболови имали отлично съоръжен собствен керван за пренасяне на стоки, те не само изнасяли значителна част от продукцията на града,но внасяли разнообразни европейски стоки-калай,бакър,къна,нишадър,сол,захар,син камък,памук,маслини,стафиди и портокали.През този период голяма част от търговията се извършвала с близките градове и стопански средища, в определена степен с Пловдив,Ст.Загора и Одрин и значително по ограничено с Цариград,София,Букурещ,беломорските и черноморските пристанища.Имало е случаи на преки търговски връзки с Австро-Унгария,Влашко и южните руски пристанища но това обикновено се осъществявало по комисионен път.С разрастването на занаятите в Казанлък търговията заемала все по централно място в икономиката на Казанлък и била от основните фактори за установяване на връзки с провинциите на империята и с европейските страни.