Описание на Казанлък от турския пътешественник Евлия Челеби през 1663 година
"Казанлък е една кааза със 150 акчета,управлява се от войвода и се намира в територията на сандака Чирмен.Съдилището му се намира в центъра на града на реката Кечидереси в един дворец подобен на райски.Има местен спахийски управител,еничерски сердарин,надзорник на пазара,митничар и грацки старшина.Градът е център на извънредно плодородна кааза.Има седем джамии,мюсюлманите са много, а християните малко.Жителите му са юруци.Има 1060 едноетажни къщи.В този град учените са на почит.Има три текета и две бани.В чаршията има един уреден хан и триста дюкяна.Кафенетата и бръснарниците му са благоустроени.Твърде много и прочути са сочното грозде,ябълките и белите хлябове."
Интересно е,че пътешественикът отбелязва,че съдилището се е намирало на десния бряг на Стара река в центъра на града до сегашния "Зелен мост".Във връзка с това Чудомир споменава,че старите турци в града помнели "Зеления мост да е наричан "Мехкеме кюпрюси"-т.е."мост до съдилището"
Жилищните квартали на турците са били разположени по склоновете на Тюлбето,но в периферията на града все по-често се заселвали българи от околните села или отделни пришълци-техни сънародници спасили се от гнета на спахиите по южните земи.Вероятно пак като отделни заселници в града пристигнали и първите семейства от Търновско,Тревненско и Габровско.В повечето случаи те били опитни занаятчии,които бързо намерили препитание в градската чаршия.Градът растял в четирите си посоки,но по онова време дори и най-отдалечените парцели на гъсто заселената градска част,например на запад,не задминавали сегашната улица "Искра"и днешния площад.
По изходните пътища на града,откъдето тръгвали пътищата за Стара Загора,Чирпан и Пловдив,имало стражи и стражеви съоръжения дори и през възрожденската епоха.Такова място било и Мезгяха(до сегашното ДНА),което на турски се казва " намъз-гях"-място за молитва-стражите правили редовните си молитви през деня.
Ако в средата на 17 век Евлия Челеби говори за седем джамии,много скоро те нарастват на дванадесет,като някои от тях се запазват дори и след Освобождението.Освен споменатата няколко пъти джамия в предишните статии построена от Сараджа паша,която е запазена и до днес,като паметник от основаването на града,прочути и тачени били следните джамии:Бакъджамията-на мястото на днешната протестантска църква,Лмбур джамия;Солак джамия-южно от сегашната болница;Алагар джамия-издигала се е до югоизточния край на сегашната гимназия "Мати Болгария"и посещавана от по знатни и богати мюсюлмани.Една от представителните джамии в града била до днешния площад,изградена по времето на прочутия Мехмед ага Карафелията в птвата половина на деветнадесето столетие.
Забогатяването на града през 16 и 17 век превлича в него много известни аги и аяни.Някои в спахийско време владеели значителни дялове от Казанлъшкото поле и прибирали несметните доходи от плодовете му.
От документ,издаден през 1593 година ,се вижда че и землището на бившата българска крепост Крън и селата на изток от нея били султански хас.Потози повод султан Мурад III чрез одринския бустанбашия до кадията на Акче Казанлък"да подпомага правилното използване на планинските пасища в хааса от султанските овчи стада"