понеделник, 31 март 2008 г.

Описание на Казанлък от турския пътешественник Евлия Челеби през 1663 година
"Казанлък е една кааза със 150 акчета,управлява се от войвода и се намира в територията на сандака Чирмен.Съдилището му се намира в центъра на града на реката Кечидереси в един дворец подобен на райски.Има местен спахийски управител,еничерски сердарин,надзорник на пазара,митничар и грацки старшина.Градът е център на извънредно плодородна кааза.Има седем джамии,мюсюлманите са много, а християните малко.Жителите му са юруци.Има 1060 едноетажни къщи.В този град учените са на почит.Има три текета и две бани.В чаршията има един уреден хан и триста дюкяна.Кафенетата и бръснарниците му са благоустроени.Твърде много и прочути са сочното грозде,ябълките и белите хлябове."
Интересно е,че пътешественикът отбелязва,че съдилището се е намирало на десния бряг на Стара река в центъра на града до сегашния "Зелен мост".Във връзка с това Чудомир споменава,че старите турци в града помнели "Зеления мост да е наричан "Мехкеме кюпрюси"-т.е."мост до съдилището"
Жилищните квартали на турците са били разположени по склоновете на Тюлбето,но в периферията на града все по-често се заселвали българи от околните села или отделни пришълци-техни сънародници спасили се от гнета на спахиите по южните земи.Вероятно пак като отделни заселници в града пристигнали и първите семейства от Търновско,Тревненско и Габровско.В повечето случаи те били опитни занаятчии,които бързо намерили препитание в градската чаршия.Градът растял в четирите си посоки,но по онова време дори и най-отдалечените парцели на гъсто заселената градска част,например на запад,не задминавали сегашната улица "Искра"и днешния площад.
По изходните пътища на града,откъдето тръгвали пътищата за Стара Загора,Чирпан и Пловдив,имало стражи и стражеви съоръжения дори и през възрожденската епоха.Такова място било и Мезгяха(до сегашното ДНА),което на турски се казва " намъз-гях"-място за молитва-стражите правили редовните си молитви през деня.
Ако в средата на 17 век Евлия Челеби говори за седем джамии,много скоро те нарастват на дванадесет,като някои от тях се запазват дори и след Освобождението.Освен споменатата няколко пъти джамия в предишните статии построена от Сараджа паша,която е запазена и до днес,като паметник от основаването на града,прочути и тачени били следните джамии:Бакъджамията-на мястото на днешната протестантска църква,Лмбур джамия;Солак джамия-южно от сегашната болница;Алагар джамия-издигала се е до югоизточния край на сегашната гимназия "Мати Болгария"и посещавана от по знатни и богати мюсюлмани.Една от представителните джамии в града била до днешния площад,изградена по времето на прочутия Мехмед ага Карафелията в птвата половина на деветнадесето столетие.
Забогатяването на града през 16 и 17 век превлича в него много известни аги и аяни.Някои в спахийско време владеели значителни дялове от Казанлъшкото поле и прибирали несметните доходи от плодовете му.
От документ,издаден през 1593 година ,се вижда че и землището на бившата българска крепост Крън и селата на изток от нея били султански хас.Потози повод султан Мурад III чрез одринския бустанбашия до кадията на Акче Казанлък"да подпомага правилното използване на планинските пасища в хааса от султанските овчи стада"

събота, 29 март 2008 г.

ЗАЩО НЕ МОГА ДА ПОДКРЕПЯ ВАШАТА ВЯРА В ХУНО-ТЮРКСКАТА ХИПОТЕЗА ЗА ПРАБЪЛГАРИТЕ ?

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

И аз като всички българи, преминали през умопромивателницата на българското училище бях убеден, че Аспаруховите прабългари са малоброен чергарски народец (едно единствено племе) от около 10 хиляди души, от хуно-тюркски произход, случайно образувало (по-точно участвало в образуването на) българската държава благодарение на случайната си среща с многобройните, снажни, трудолюбиви (мале мила, какви грабежи са правили!) (прото)славяни и на факта, че Византия по това време била силно притеснена от арабите. От съюза между многобройните, поробени от византийците славяни и дошлите малобройни (аспарухови) българи случайно се пръкнала българската държава, в която естествено главна роля играели славяните, а на прабългарите не им оставало нищо друго, освен бързо-бързо да се претопят и изчезнат. Всъщност, главната заслуга за образуването на българската държава все пак имат славяните (гениално прозрение), защото славяните били вече узрели за своя държава и сигурно са щели да си я образуват и сами, но дошлите българи им помогнали, но само “мааалко”, защото са малобройни и нискокултурни.

Тази лъжа, повтаряна хиляди пъти, беше станали истина и за мене (няма да правим аналогия с лошия Гьобелс), но до 1995-6, не помня добре, когато случайно срещнах една книжка на Петър Добрев. От това просто написано книжле с много недостатъци, предназначена не за учени филолози и историци-прабългаристи (които са 20-30 на брой), а за такива като мене простаци (които сме няколко милиона) разбрах, че горната “теория” не е единствена, бетонирана и неоспорима, а само една от няколкото възможни хипотези за прабългарите. От тук нататък започнах сам да търся истината, която българското училище ми беше спестило. Такива като мене са били хиляди, които нямат историческо и филологическо образование, но които имат едно “неудобно” качество – постоянно се опитват да бъдат по-критични и да подлагат на съмнение това, което им се поднася. Аз съм вече на години човек и трябва да ви кажа, че по мое мнение от такъв недостатък страдат малцина.

Безспорно П Добрев не е първият, който говори за източно-иранската хипотеза. Г. С. Раковски, Б. Филов, Altheimer и много други са изказали и подкрепили тази хипотеза много преди него. Той обаче е първият, който с огън и жар посвети целия си живот на тази велика идея. Освен това, П. Добрев е лош филолог, който, както казвате, практически не разкрива етимологията на думите в динамика и като връзка с други езици. Понякога набляга предимно на езикови аналогии, а знаем, че бог и филолог могат всичко...Той е много лош и противен и с това, че непрекъснато пише, все едни простовати книжки, от които сигурно много печели и е станал толкова богат, че аха, аха да си купи лека кола. Освен това, може и иранското посолство да му дават пари, за да го насърчат да пише изгодни за иранците неща, както някои предполагат... И понеже щом повечето в тази прогнила държава са покупно-продажни, значи всеки който си залага главата да пише противно на официалната докрина, е “субсидиран”, “обезвъзмезден”, компенсиран за главоболията, но не от своите, а от чуждите, естествено.

Сега конкретно, какво открих.

Съществуват много хипотези за етническия произход на българите – славянска, угро-финска, хунска, тюркска, иранска, тракийска, както и хипотеза за техния смесен характер. От тях исторически най-първа е славянската хипотеза, която е изказана от първите западноевропейци, чули българска реч в европейската част на Османска Турция. Тази хипотеза бързо и решително е отхвърлена, след като новите (за XVIII-ти век) факти доказват, че българите идват от някаква си Стара Велика България, когато там няма и следа от (прото)славяни.

Следва втората хипотеза, хунската (за такива хипотези като угро-финската и тракийската не си заслужава да говорим), която се прилага най-дълго време и, за съжаление, все още битува в повечето енциклопедии и справочници по света. Бидейки формулирана в най-ранната фаза от изучаване на прабългарите (примерно преди 100 години), тя почива на рудиментарни предположения, които от гледна точка на съвременната наука са почти смешни. Основните положения на хунската хипотеза са:

1. Българите се появяват на европейската историческа сцена заедно с хуните на Баламбер и Атила през 370 г. (това твърдение противоречи на по-късно намерените документи).

2. Българскате племена имат названия (кутригури, утигури) които приличат на хунските – акацири (Acatzir), улцинзури (Ultzinzur), алпидзури (Alpidzur), алциагири (Altziagir). (Има исторически документи и тонове коментарии, че кутригурите никога не са се считали и никой не ги е приемал за българи. В българските учебници по история обаче ги приемат. Даже ги приемат за главното прабългарско племе). Всъщност, ако "улцинзур" и "утигур" звучат еднакво, то кукуригането на петела може да се приеме като грухтене на свиня.

3. След като Попов открива ръкописите на Именника на българските владетели, титлите и календарните термини (алем, тутом, твирем, сомор, докс и тн) са категоризирани (доста прибързано и безотговорно) като алтайски. Авитохол естествено става Атила (ах, тези преписвачи, постоянно грешат, толкоз ли не могат да напишат едно просто име - Атила).

4. Булгарите край Волга (по-точно, хората, които се считат за булгари, а какви са всъщност един господ ги знай) днес говорят на тюркски език (по-точно на кипчакски, който се е появил по тези места през XIII-ти век). От тук се заключава, че тъй като булгарите говорят на тюркски, значи и техните предци (прабългарите) са говорили на такъв език. (Всъщност, всеки гимназист знае, че между етническо самосъзнание и етнически произход много често има огромна разлика, но уви! учените хора приемат т.4 за аргумент).

Забележете, че както славянската, така и хунската хипотеза са формулирани от чужденци. Самите българи нямат думата, но и да са я имали, по това време (1870 г.) мнозинството от тях едва ли са знаели нещо повече от това, как се отглеждат овце и как се продава овча вълна.

Първата пробойна в кораба на хунската хипотеза нанася откритието, че прабългарите са се “изхитрили” да се появявят в Северното Прикавказие няколко века преди “техните събратя” – хуните. Това е отразено на картата, приведена на Фиг. 1. Тя показва пътя на хунските племена (хунну) от първоначалната им родина, платото Ордос на север към земята на протомонголските племена жуан-жуан. Разгромени от китайците и от родствените им жуан-жуан, част от хуните тръгват на запад, към река Волга. Те се движат бавно, много бавно и за около 5 века стигат великата европейска река. По оставените археологически паметници, най-вече по т.н. хунски бронзови котли се установява, че хуните се движат по два пътя. Северният път минава през земи, отдавна населени с фино-угри. Южният път

пресича земята на древните скити и сармати, които в тази си част са известни с персийското си название саки. Някъде около 350 г. сл. н.е. двете хунски колони достигат левия бряг на Волга и се обединяват. Руските учени наричат волжските хунну гуни, за да подчертаят факта, че минавайки през земята на фино-угрите и саките, те малко са се окултурили. В старобългарския език хуните се наричат хунав. Около 370 година, обединените "окултурени" хуни, под ръководството на Баламбер преминават Волга и атакуват аланите на север от Кавказ. Тогава за пръв път европейците научават за хуните и се сблъсват с тях. От оставените описания е съвсем ясно, че тези хуни (хунну, гуни, хунав) са монголоиди, обаче освен 20-тина имена и названия, нищо от техния език не е останало.

Фиг. 1 . Придвижване на племената хунну от платото Ордос към границата на Европа, река Волга [Рашо Рашев. Прабългарите през V-VII-ми век. Второ издание.

Изд. Фабер. София, 2004, стр. 36, Таблица 1].

От фиг. 1 може да се забележи, че когато хуните достигат бреговете на р. Урал и р. Волга, те навлизат в земи населени със сармати. На запад от р. Волга също живеят сармати, това е населението на т.н. Стара Сарматия, или още Берсилия, част от която е днешен Дагестан. Именно сред тези сармати са били и древните българи и алани и точно те са посрещнали първите монголоидни гости от Централна Азия - хуните. Именно за тези кавказки българи се отнасят сведенията на арабските географи, че българските племена са три рода - берсили (барсяци, варсяци), есегели (язиги, секели) и болги. За тях се отнасят данните, че макар на север от Кавказ да живеят множество народи, единствено българите и аланите имат градове.

Съгласно множество арменски документи, по това време аланите и част от прабългарите вече над 300 години живеят смесено на север от Кавказ и по език и култура са трудно различими едни от други. Хуните започват военна игра, която два века по-късно техните внуци - тюрките ще приложат със същия блестящ успех. С помощта на готите, хуните разгромяват алано-българите. После с помощта на византийците разгромяват готите и т.н докато стигнат до Париж. Тактиката на тюрките е същата. След два века те разгромяват ефталитите с помощта на персите. После разгромяват персите с помощта на византийците. После византийците с помощта на (бездействието на) българите и другите балкански народи. После идва ред и на балканските народи и т.н. до Виена. В това няма нищо чудно, просто синовете (тюрките) се учат от своите бащи (хуните).

Всъщност, за нас е важно това, че точка 1 от хунската хипотеза не е в сила. Прабългарите биха били хуни, ако някой можеше да телепортира част от хуните през Волга триста години преди те да я зърнат за пръв път. Даже прочутия Латински хронограф (354 г.), споменаващ изрично българите сред кръга на старите народи на изток от Рим е писан поне 20 години преди хуните да прецапуркат р. Волга. Това значи, че те не са хуни, защото преди Баламбер хуни в Европа не са идвали и гърците и римляните не ги познават. В Латинския хронограф липсват хуни, но има българи. Всъщност, това откритие не е възприето бързо и безпроблемно от всички. Става дума за арменски документи, които говорят за българи в Кавказ още около началото на н.е. Най-напред се говори за един документ, който обаче се оспорва и датира в интерес на хунската теория. Откриват се и нови документи и накрая и най-твърдоглавите хунисти се предават – българите не съставляват част от хуните, не са ядрото на хуните, дошли са отсам Волга поне 300 години преди хуните!

Значи те не са хуни! О, боже! Ами тогава какви са тези странни нахалници? Как да отхвърлим нашата красива хипотеза, която “обяснява” и езика на волжските булгари и “алтайските” титли и календарните термини (в същност те са "алтайски", защото някои ги приемат за такива, нали знаете, бог и филолог могат всичко!).

За щастие на сриналата се хунска теория, на помощ идва тюркската хипотеза. Тюрките (тюркютите) са млад народ (етногенезис I-VI-ти век, Северозападен Китай), много активен, родствен и наследник на хуните, врял си гагата къде ли не, заимствал титли, конски опашки, думи, термини от тохари, саки, согдийци, китайци, индийци и от кого ли не. След като не са хуни приемаме, че прабългарите са тюрки и теорията е спасена. Да, обаче с това влизаме в още по-тъмни и противоречиви дебри на историята и хронологията. Защото истинските учени смятат, че тюрките са млад народ (както славяните), представляващ клон от ордоските хуни. Първите тюрки стъпват в Европа около два века след хуните и десетина години след аварите-ефталити (примерно 560 г.). При това те стоят тук около 20 години и веднага се оттеглят, тъй като тяхната държава с център в Ордоса се разпада. Какво общо може да има тогава между тях и един народ, който вече 500 години живее на север от Кавказ и Черно море? Стигаме пак до идеята за телепортация през времето и пространството, но този път на още по-големи мащаби.

Освен тези чисто историографски различия между съдбата на прабългарите и ранните тюрки, съществуват и фрапантни културни различия. Тюрките изгарят своите мъртви - прабългарите практикуват главно трупополагане; тюрките почитат повече от 15 божества, между които небето (тенгри) - прабългарите богоговеят пред небесните светила (Слънце, Месечина, Янкул); тюрките не си деформират главата - прабългарите и родствените им народи практикуват изкуствена деформация на главата; тюрките нямат храмове - прабългарите строят множество храмове, подобни на зороастрийските; тюрките са ниски и дребни монголоидни мелеси - прабългарите са едри европеиди; тюрките са скитащи животновъди без постоянни селища, камо ли укрепени градове - прабългарите имат скотовъди, отседнали земеделци и градостроители; тюрките не сторят собствени държави, а завладяват чуждите - прабългарите сторят собствени държави и неистово ги отбраняват. Въпреки всички тези доводи, тюркската хипотеза господстваше безапелационно в продължение на повече от 50 години, защото тя не е научна постановка, а политическа доктрина.

За разлика от истинските учени, националистическите тюркски "учени" от Татарстан и къде ли не считат, че тюрките са толкова древен народ, колкото и хуните. Според това, какво им оттърва, те или не правят разлика между хуни и тюрки, или ако бъдат притиснати от фактите допускат, че тюрките са късно разклонение на хуните, но са толкова близки до тях, че притежават цялото им наследство. Това твърдение обаче е погрешно, защото при етногенезата на тюрките, част от ордоските хуни поглъщат значителен брой ирански и тохарски племена, поради което антропологичният вид и езика на получените тюрки е променен в посока към индоевропезма. Ранните тюрки вече не са пълни монголоиди като хунну, а езикът им бъка от тохаризми и иранизми. Наличието на иранска лексика и европеидни черти при ранните тюрки са добре дошли за поддръжниците на новата тюркска хипотеза, доказващи "тюркизма" на прабългарите - иранци. И тук отново, за трети път се сблъскваме със спекулациите по отношение на пространствено-временните връзки. Когато нарушите пространствено-временните зависимости между историческите събития, нарушавате и причинно-следствените връзки. Това ви позволява всякакви спекулации, включително да изкарате внуците бащи на техните дядовци. В някои исторически школи това е оправдано, защото историята е политическа наука, при която целта оправдава средствата. За българите обаче това не е така.

За това, каква представа са имали някои наши историци от преди 30-40 г. за тюрките се вижда от следния цитат: “прабългарите тръгнали за Европа през II-ри век от днешен Североизточен Казахстан, където живеели от незапомнени времена сред други хунски и тюркски племена”. Истината е, че през това време (II-ри век) и на това място (Североизточен Казахстан), от две хиляди години живеят саки, огромен източно-ирански племенен масив. Откъде измислиха тези “тюрки” или "хуни" в средата на иранското море е неизвесно.

Подобна хипотеза за идването на хуните и прабългарите е изказана от руски учени (вероятно от Татарстан), която е демонстрирана на Фиг. 2. На тази карта хуните тръгват от ез. Байкал, което съгласно Фиг. 1 е малко неточно, но все пак приемливо. По време на придвижването на хуните от Ордос до ез. Балхаш, няма протобългари, те още не са се родили на белия свят. Щом хуните достигат до ез. Балхаш и изведнаж - раждат се протобългари! Нещо повече, от тук нататък част от протобългарите са изкуствено "залепени" за хуните, т.е. не се прави разлика между едните и другите. За по-голяма предпазливост обаче част от прабългарите са поставени така, че хем вървят заедно с хуните, хем самостоятелно тръгват от езеро Балхаш. Според арменските документи обаче прабългарите би трябвало да са отдавна на Кавказ, но това явно няма никакво значение! Очевидно тезата на българските историци е добре съгласувана с тезата на съветските им колеги (иначе не може и да бъде!) и районът на ез. Балхаш се явява изходен пункт за прабългарите. Това всъщност е и тюркската хипотеза, че (част) от прабългарите тръгват от района на ез. Балхаш, където живеят тюрки, а не саки. Между другото, забравено е да се приведат някави веществени доказателства за тази теза и досега такива няма. Не може и да има, защото в този район живеят саки, а не тюрки, още повече, че по това време никъде не живеят тюрки, които се появяват едва след три века.

.

Фиг. 2. Руска карта, показваща мнението на някои съветски историци относно придвижването на част от хунските племена от Централна Азия към Югоизточна Европа (II-ри в. пр. н. е. - IV век). Забележете, че т.н "хунну-протоболгары" (??) извират от езерото Балхаш, след като истинските хунну от т.н "Централна ставка" са се изкъпали в неговите води. От същото езеро извират и савирите, макар че други руски историци твърдят, че савирите идват от Западен Сибир. Всъщност, по това време около Балхаш живеят саки - източно ирански народ. Отделно от т.н. "хунну-протоболгары", други някакви "протоболгары" (??) в зелено тръгват от Аралско езеро, около което, както знаем, по това време живеят хорезмийците - ирански народ, чието име идва от Хорс - Слънце на ирански. Картата е поместена твърде безкритично в книгата на М. Караджов и Цв. Томчев "В прародината на древните българи", Ню медиа груп, София, 2007, второ издание, но тук е подложена на основателна критика.

Както виждате и тази нова хипотеза си има своите слаби (меко казано!) места. Реално погледнато, при нея между хуни, тюрки и прабългари не се прави съществена разлика. Например, не става ясно има ли антропологична разлика между т.н. "тюрко-българи" и хуните? Повечето, ако не всички стари историци считаха, че прабългарите са също пълни монголоиди. Такива те се рисуваха и от българските художници и съвременните македонисти плашат децата си с тези рисунки. Някои по-нови теоретици обаче не са съгласни с това и поддържат “теорията” на бащицата Гумильов, че както фино-угрите, така и тюрките по начало са си европеиди, за разлика от хуните, които няма как да ги наречете европеиди. Това добре, някак си може да се приеме на вересия, трябва само да се добави “със слаби монголоидни примеси” за по-голяма достоверност. Обаче, насчьот езика, две мнения няма, всеки знае какво значи тюркски език. Веднага възниква проблемът, ами като тюрко-българите са се слели със славяните, пък били и господстващо племе, кам ти остатъците от техните думи? Хайде, за антропологичните остатъци да не говорим, приемаме Гумильов, въпреки че той е един от най-съмнителните съветски историци. Къде са думите? С триста зора, намират се десетина думи, четири-пет титли, две-три названия на оръжия и десетина календарни термина с международно приложение от това време, които шумно се обявяват за тюркски. Да, но повечето от тези думи са без етническа принадлежност. Таркан (управител), багатур (господин), алем (първи, начален), купе (ризница) и т.н. са международни термини, срещащи се в десетки езици от ирански, алтайски, индо-арийски, кавказки и т.н. тип. Какво ни дава това?

Ако трябва да бъдем педантични, ще трябва да признаем, че повечето от тези думи са ирански или имат ако не по-добра, поне не по-лоша иранска етимология. Например, любимата етимология на тюркистите от преди 40 години Аспарух = Ешберьо - приятел (еш) на вълка (берьо) днес не се признава от сериозните историци, а се ползва Аспарух = блестящ кон (ирански, В. Бешевлиев). Ами какво да кажем за другите имена на “първия” български владетел: Еспор (орел - ирански), Исперих (благороден, чист - ирански). Това са общоприети етимологии на малко неудобния, мислещ тюркист Веселин Бешевлиев. Пак според този В. Бешевлиев Борис е иранско име (при кавказките сармати от III-ти век е имало мъжко име Борс!), но според тюркистите то е тюркско и значи барс – планински тигър. Ами самата дума “барс” каква е, нали и нея тюрките са заимствали от иранците? Още по-интересно е славянското обяснение на името Борис, което, представете си, произлизало от праславянското (?) име Борислав! Ако Борислав е от X-ти век - нищо против. Конската опашка била тюркско знаме. Да ама не, защото тя е заимствана от персите, които в V-ти век пр. н. е. ползват точно такова бойно знаме, даже ползват и знаме, на което има закачен петел също каквото е типичното знаме на съвременната българска сватба. Според същият Бешевлиев, 50 % от имената на ранно-българските езически владетели са ирански, 25 % тюркски, а 25 % имат етимология, която може да е иранска, но може и да е тюркска. Крум направил чаша от черепа на Никифор, което било тюркски обичай, но господине, Херодот още в IV-ти век е писал, че скитите (източноиранци) правят чаши от черепите на своите убити врагове и пият вино с тях! Каменните баби западно от Плиска били тюркски, защото орхонтските тюрки (VIII-ми век) поставяли каменни паметници на гробовете. Ами нали скитите и саките от V-ти век пр. н. е. правят същото в района между Черно море и Алтай? Що за обратно мислене, при някои хора машината на времето тече в обратна посока!

Ами фалшификациите от най-безочлив тип? От един надпис (канесувиги) изкараха, че владетелската титла била “хан”. Ама че тук няма никак хан, а и по това време (Омуртаг) никой не знае такава титла, няма никакво значение! Молчать – не разсуждать! От един полуизтрит и нечетлив надпис, където се срещат последователните букви Таггран изкараха, че върховният бог на прабългарите бил алтайския (всъщност южносибирски) бог на небето Тенгри (което значи небе). Че има хиляди документи, които казват, че върховният им бог е Слънцето – няма значение! Все пак по-съвестните избраха междинна позиция, върховният бог ще се казва Тангра, но "тангра" ще значи Слънце! На какъв език? Нали на всички алтайски езици Тенгри (и другите варианти) означава “небе”! Нерде небе, нерде Слънце! Молчать – не разсуждать! Ами че Тенгри не е върховен бог никъде, даже и при тюрките, на вас ли да го разправям? Върховен бог е богинята майка Умаа, също важен бог е и Хормузд (това е заимствания ирански бог Ахурамазда от местното претопено сакско население). Къде са тези богове при прабългарите? Все още не са открити, но както казва един известен българин без капка българска кръв "чекайте, ще ги откриеме, вервайте ми ... "

Да се върнем на остатъчните тюркски думи. Това, че са малко, много малко, беше обяснено с т.н. нулева теория – прабългарите са много малко (племе от 10 - 20 хиляди!) и нискокултурни спрямо висококултурните славяни. Единственото, което могат е да въртят меч, пардон сабя (сабя ли, но това е ново за Европа, хм!), да яхат коне на седла и стремена (това пък какво е, в Аврупата такова животно нема!). Да но, археологическите разкрития в последните 20-30 години показаха, а и документите го потвърждават, че прабългарите никак не са били малко. Днес и най-запалените тюркисти са съгласни (даже се гордеят), че прабългарите са съставлявали поне 30 % от цялото (!!!) население на държавата, а тя е била огромна. А на обширни територии (Добруджа, Влашко, Мизия, Керамисийското поле, Южна Албания, Сярско) те били мнозинство. Освен това се оказа, каква изненада, че те били по-културни от славяните...Това, ако не се лъжа, вече се учи и в училище, при нас не се учеше, голям напредък. Е, като как тези многобройни прабългари, пък на всичкото отгоре и по-културни, а и с властта в ръцете си са си забравили езика и са заговорили на славянски? Може би славянките са много красиви и прабългарите-тюрки се хвърляли в краката им? Обаче историята не помни името на нито една такава властна славянка. Ами прабългарките като по-грозни (нали са хунки!) да не са раждали магарета? На какво са говорели техните деца? Във всеки случай, не на славянски.

Както и да е, но защо за разлика от прабългарите много други тюрки от Алтай до Европа не научиха нито един чужд език и днес още има разни караими, кримски татари, ногайци, балкарци и т.н., които си говорят на средновековен тюркски, въпреки че наоколо гъмжи от красиви славянки? Изобщо, как можеш да претопиш два народа за 200 години, които са толкова различни, че са несмесващи се? Примери за това бол. Молчать, не разсуждать!

Какво стана и с тюркската теория? Първо, няма от къде да ги вземем тези тюрки в I-ви век на север от Кавказ, защото по това време те са още в днешен Северозападен Китай. И още по-точно, те са в начален процес на етногенеза. Според учените-тюрколози, езикът на волжските татари, частични наследници на едновремешните болгари, е от кипчакски тип и се появява по тези места заедно с ордите на първият монголец – господин Чингис, т.е Чингис хан (XIII-ти век). Следователно, на какъв език са говорели местните болгари имали нещастието да приютят скъпите гости е неясно, между него и съвременния татарски език стои езика на монголските гости. Езикът на гостите е дал съвременния татарски език, а неизвестният език на домакините е отпаднал, така както отпада и четвъртата опора на тюркската хипотеза.

Другият основен стълб, на които се гради тюркската хипотеза е нулевата теория – те са малко, претопили се сред славяните, затова няма никакви антропологични, езикови, музикални, религиозни, митологични, топонимни, хидронимни и прочие -имни остатъци от тях сред съвременния български народ. Добре, но се оказа, че те са много, твърде много! И тази опора се клати, та се къса.

Какво да правим тогава ние "тюркистите"? Сериозните и достойни хора при това положение си сядат на дирника, замлъкват скромно и дават възможност на другите да си кажат думата. Но не! Как ще си дадем позициите, службите, славата, властта? Ще замижаме и ще продължим да държим на нашето като удавени.

Интересно е, че в повечето чужди енциклопедии все още се приема хунската хипотеза. В редки случаи се говори за тюркската хипотеза, която е неубедителен вариант на хунската. Този факт не е доказателство за достоверност, а доказателство за изостаналост. Защото енциклопедиите се преписват една от друга и от по-старите издания, без да се коригират спрямо последните научни открития. Доказателствата са не в световните енциклопедии, които отразяват науката от преди 40 -50 даже 100 години, а в кирките и лопатите на археолозите, които макар и малко (парите отиваха за славяните, сега за траките), но копаят. И непрекъснато изкопават от прабългарските гробове не урни с прах (както от хунските, тюркските и славянските гробове), а костите на високи европеиди с памиро-фергански антропологичен тип. На всичко отгоре – и с изкуствена деформация на черепа, характерна за много памирски народи от европеиден произход.

Откриват се и много документи, където се казва – българите са скити, сармати, хазари, но никога тюрки. Византийците са интелигентен народ, който 300 години се е бъхтал и дружил с прабългарите. В нито един византийски или западноевропейски документ не е посочено, че прабългарите са тюрки, монголоиди или поне твърде различни от славяните, че вярват в Тенгри. Никъде те не се описват като безбради, с рядко лицево окосмение, с жълта кожа, с гарваново черна и права коса. Бат Кубрат с част от рода си е живял 20 години във византийския императорски двор, но никой не е казал, че той или роднините му е монголоид, кривокрак, че живее в юрта, че пие кобилешко мляко, че вярва в Тенгри, че помежду си говорят на странен език.

Тези въпроси всеки средно интелегинтен човек може да си ги зададе сам. Ако е критичен. Но това не става, защото ЦК на БКП след 1944 г. реши да не се говори много много за прабългарите, защото това е проява на шовинизъм и национализъм, а ние ще се интегрираме в СИВ и Варшавския договор. След като се интегрирахме в СИВ и Варшавския договор, сега остана да се интегрираме в циганите, пардон ромите. Най-вероятно, под мъдрото ръководство на БКП, пардон БСП, и това няма да стане. Случайно ли в България няма институт към БАН по проблемите на прабългарската история. Има институт по тракология, по балканистика, по славистика, но няма по прабългаристика, защото все още априлската линия е най-правата линия, даже ако е крива дори.

Недейте да си мислите, че ние (аз) сме тюркофоби и иранофили. Ние сме за това, да се разкрие истината, пък била тя и за индианския произход на прабългарите. Ние просто не желаем да бъдем лъгани и втелявани. Ние не смятаме, че монголците са по-лоши от европейците, или тюрките са по-кръвожадни от другите народи. Ние искаме научна, непротиворечива теория, която да отговаря на днешните исторически и археологически данни, а не на данните от преди 100 години, описани в стари, прашясали енциклопедии и студии, пък били те подписани от (отдавна угаснали) светила в науката. Кой друг, ако не самият тюрколог № 1 в света, канадецът с украинско потекло Омелян Прицак, по повод 1300 годишнината на българската държава е казал на всеослушание в Аулата на СУ “Климент Охридски”: “прабългарите не могат да бъдат тюрки”. Ако се окаже, че прабългарите са негри от Сенегал – добре, нищо лошо, щом това казва науката.

Освен това, по ред причини, тюркската (по-точно хуно-тюркската) теория, освен че е погрешна, е и изключително вредна за българите. Защо?

Вие смятате, че иранската теория е полезна за руснаците, които имат в себе си много иранска кръв и антитюркски настроения. Въпреки привидната логичност, това ваше предположение не е в сила. Обратно на вашата логика, тюркската хипотеза е ужасно изгодна за руснаците, славяните и всички околни народи. И аз ви казах защо, защото тюркската хипотеза има почва само на основата на т.н. нулева теория за малобройност и нискокултурност на прабългарите. Ако вие се откажете от “нулевата” теория, вие автоматически изхвърляте на боклука и тюркската хипотеза. В такъв смисъл, тюркската хипотеза означава, че в основата си средновековните християнизирани българи са 99.999 % славяни. От тук всичко което те са дали на света е славянско и всички славяни могат да се гордеят и помпят своето самочувствие с него.

Обратно на славяните, съвременните тюрски народи силно и показно се гордеят с “най-ранните и културни тюрки – прабългарите”, като разбира се и те не страдат от излишна скромност и с удоволствие си приписват всичко хубаво, направено от ранните българи. Изобщо, тюркската хипотеза превръща България в една “яма” (яма не в индоирански смисъл на "трап", а в турския смисъл на "плячка"). Всеки граби и краде от нашата история, а ние тънем в мазохистично удоволствие от проявеното внимание. Особено “скромни” са турските историци. Те смятат, че България е първата турска (разбирай тюркска) държава в Европа, която обаче е “превзета” от славяните. Според тях, тази “несправедливост” е поправена от османските турци, които в XIV-те век "си връщат" отново България и, между другото, поизбиват 2/3 от тогавашните българи, какво да правиш – корави глави, не разбират от научни аргументи!

Да си призная, не знам какво е мнението на днешните гърци, но все ми се струва, че те са хитър (т.е умен) народ и няма да се изкривят да кажат, че византийците били слепи, та не видели, че прабългарите са монголоиди. Може и да има злоба от многото поражения, но все пак ние сме им спасявали империята, било от араби, било от селджуки, а други им я отнеха, благодарение на тяхната борба за власт.

Още по-умело тюркската хипотеза се ползва от сърбо-македонистите, които са ако не рожба, поне братовчеди на съветските коминтерновци от епохата преди Втората световна война. Ножът, който раздели българския народ на две и оформи т.н “македонска нация” това е образът на “татаро-монголските бугари”. На нещастните македонски българи, подмятани от власт на власт и накрая предадени от Георги Димитров на титовистите беше внушено, че те нямат нищо общо с “кривокраките монголи” оттатък Осогово, защото те са си чисти (исти, истински) славяни. Между другото, те не забравят да ни отмъкнат създаването на “славянското писмо и четмо”, обявяват старобългарския език за “старо-македонски”, кирилицата става “македонско дело” и т.н. И са прави, съгласно нашата "историческа наука" тези хубави неща са дело на славянската част от народа на ранна България, т.е тяхно дело, а татаро-бугарската част какво друго може да прави освен да подтиска “македонцките словене”, да им пали нивите, да им изкореняват овошките и т.н. Какво по-силно доказателство за правдивостта на тази “теория” е това, че самите “татаро-бугари” рисуват своите първи вождове Аспарух, Кубрат и др като монголоиди?

Ами братята румънци? Тюрската хипотеза им пада като мехлем на най-голямата им рана. А тяхната рана е, че като всеки народ и те искат да се изкарат съвременници на Адам и Ева, но за нещастие не могат да намерят на територията на съвременна Румъния археологически следи, оставени от техния народ преди XIII-ти век. Намират се главно прабългарски и славянски следи. Със славянските следи те лесно се справят – минали от тук разни славяни, живели по малко и заминали на юг от Дунава. Изобщо, гости и временно пребиваващи в нашите земи. С прабългарите биха се затруднили много, ако имаше сериозна теория – многобройни, културни, държавнотворчески, строители, земеделци и т.н. каквито са били в действителност. Да си спомним за раннобългарските крепости Слон (от думата “слон” днес е останала думата “заслон”), Пъкуйул луй Соаре (Слънчев пек = слънчева светлина, какво прекрасно иранско, пардон хунско название!), за крепостта Унгвар (Унгор - оногурски град, днешния Ужгород). Но ние с тази тюркска хипотеза ги предаваме – малобройни, чергари, живели в юрти, скитосвали насам нататък, какво материално ще оставят освен тора на своите коне и катуни. И румънците потриват ръце, щом вие считате своите за чергари, и ние ги смятаме за такива и тези градове и крепости не са оставени от ранните българи, а от ... нашите ранни власи!

Както виждаме, хуно-тюрската хипотеза превръща ранните българи, пък и днешните българи в парцал, който всеки подмята както си иска, използва го за задни цели когато си поиска и го захвърля, щом не му е потребен. Случайно ли е, че съгласно хуно-тюркската хипотеза “българин” значи “смесен мелез, къръщисани племена, които всичко развалят”? В действителност, българският етноним е морална категория, както етнонимите на много ирански народи (миди – въодошевени, перси – широкогръди, согди – чисти, благородни, аорси – бели, блестящи, осетини – бели, блестящи, българи – блестящи, извисени). Хуно-тюркската хипотеза освен че е ненаучна и дълбоко погрешна, поставя ранните и съвременни българи в крайно неизгодното положение на боксова круша. На всичко отгоре, тюркистите и хунистите ни втълпяват (и някои садо-мазохистично се възгордяват), че видите ли, вие сте наследници на Атила и Баламбер, от които всяка майка между Волга и Рейн е проревала, ако не са и отрязали гърлото и които за 100 години не са построили нито един град, но са разрушили хиляди.

Обратно на това, ако се приеме тезата за многобройните и културни ирано-българи, които са вложили своята култура в основите на великото Първо българско царство ще трябва да се пренаписва историята на много събития и народи, но все в полза на българите. Сега вече ние ще вземаме нашето си от другите, а не те от нас. Защото това царство не е съвременната унизена България, а една от трите европейски империи навремето си (някой да ви е учил в училището на това?). Защото прабългарите са континентален народ. Оставили са градове на север от Кавказ, в Салтов, Маяцк, Керчов, Онгъла, Шудиково в Западна Сърбия, Балши в Албания, Ужгород в Западна Украйна, Наги сен Миклош в Унгария ли беше, Румъния ли. Но за това трябва да се работи, а когато работата стигне до работа ...Не е ли по-добре да си човъркаме тракийските могили и римските мозайки и да се хвалим с чуждото злато? Историята служи да въспитава и учи народа, а на какво ще го научиш като му кажеш, че трябва да не се интересува от дядо си и баба си, а от римляните и сирийско-армено-гало-гърко-тракийската смес, останала след тях, ако случайно не е избита от гото-хуно-славяно-кутригуро-аварските нашественици.

Културата на Първото българско царство е колкото славянска, толкова и ирано-българска. Например, първите български патриарси се наричали “първол” (по латински primat), от където идва съвременното първолак, първолаче, но това не е славянска, а прабългаро-иранска дума. В славянските езици “първи” е “один”, “втори” е другий, drugi, druhi. “Първи” и “втори” са думи с индо-ирански произход, които съвременните тюркисти се правят, че не забелязват. А такива думи има стотици в книжовния старобългарски език (пърси-гърди, корд – меч, тат – крадец, ренк-цвят, шошек –заек, стан – жилище, сурик – червен, бреме – товар, аз, багаин, багатур, хубав, шатра, вир, пия, куче, срам, сам. Ужасно убедително е да правиш “сравнителноезиковедски анализ” като игнорираш стотина ирански думи и се съсредоточиш върху десетина (набедени за) тюркски думи. Новите славянски, пък и не само славянски държави и нации попиват тази култура, значителна част от която е ирано-българска. Случайно ли е, че думата “книга” се ползва от 300 милиона души в Източна Европа? Никой не оспорва, че тя е останала от прабългарите. Но ако прабългарите са били катунари, защо славяните не знаят думата “катун”, която е старобългарска (най-вероятно прабългарска), а знаят прабългарските “книга”, “врач”, “капич”, “сабля”, “биле”, сокачий”, “кормчия”, “Плискав”, “българин”. Културата на един народ се обрисува достатъчно ясно по вида на думите, които е оставил, а от горните думи се очертава такава картинка, която никак не се съгласува с хуно-тюркската хипотеза, което е напълно естествено и закономерно.

петък, 28 март 2008 г.

ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО КАЗАНЛЪК
Спорът за произхода на името Казанлък се води вече второ столетие,без да е постигнато категорично и аргументирано признаване на едно или друго становище.Според един от първите източници на града-Йордан М.Стателов,основател на читалище"Искра",името на града произлиза от Казан и лък,което значи "прочута ливада".Друго предположение е един доклад на доктор Поайе до Парижкото географско дружество в който се представя една популярна верссия за произхода и името на града-от "къзанлар"-т.е.деца и жени,които излезли да посрещат някакъв султан(вероятно Мурад),преминаващ през тези места.Друг вариянт от тази версия е предположението,че първите орди на османското нашествие са срещали в тукащните гори преди всичко бежанци от Тракия-деца и жени,затова уточнявайки заселището на бъдещия град,завоевателя използвал названието"къзанлар"-,място където се намират жени и деца.Това предположение крие значителна достоверност,имайки предвид както масовото укриване на бежанците,така и обстоятелството,че дълго време преди съвременната транскрипция на името си,градът се е наричал Къзанлък.
Писателя Чудомир,един от ревностните иследователи и историци на казанлъшкото минало,привежда в трудовете си за града един разговор с тюрколога Владимир Тодоров Хиндалов.Последния твърдял,че името на града нямало корен-"къз",а"къзан"-което значи,левент,юнак момък,ловец.
В не малко стари документи името на града съществува като "Акча Казанлък"-т.е.бял,красив Казанлък.Това определение на града,което не само управителите му,но и гражданите му са използвали винаги с чуство на гордост,според едно предание е останало още от султан Мурад-Завоевателя,който виждайки децата излезли да го посрещнат облечени в бяло,възкликнал радостно"Акча Казанлък" Много е съмнително в онази жестока епоха на нашествие и кървави боеве военния лагер от двете страни на Старата река да е приел толкова романтично престигането на падишаха.Най-вероятно града да е получил поетичното си название значително по късно.Можем да приемем с една резерва,че обичай в града при празнични случаи децата да се обличат в бяло,така и от изгледа на белосаните му къщи и сараи, с които Казанлък посреща всеки пътник,идващ от проходите на Балкана или от поречието на Тунджа.

понеделник, 24 март 2008 г.

КАЗАНЛЪК-първите заселници
Недалеч от моста на Стара река,по всяка вероятност в средата на новото селище,Сараджа паша издигнал лека и изящна постройка на джамията(запазена и днес),също водиница и баня.Оттук нататък градът започва да се развива бързо характерно за всички градове възникнали в епохата на османските завоевания.Първия документ,в който се споменава градът,е една турска плоча от 1420 г., за която говори Васил Кънчов, която за съжаление е изчезнала.Недостатъчното проучване на надписите върху каменните останки,разкрити праз последните няколко десетилетия около джамията на Сараджа паша,ни лишава може би от редица други още по ценни източници за времето на възникването на града.Нарастването на града идва не само от пътуващите търговци и занаятчии,обслужващи войската но и от сливането на двете близки турски села-Субашъкьой на североизток и Томарсанлъ на югозапад.Факт на който обръща особенно внимание Христо Стамболийски.Истинската колонизация на града обаче се извършва с масово преселване в началото на османското владичество на търкмени и юруци,за тези които не знаят вторите са халдейско племе от устието на Ефрат.Те са изпълвали града в северната част,сега известно като Орешака.По старите жители на града си спомнят че преди това място се е наричало Тюркменската махала.В началото тези пришълци-тюркмените се занимавали предимно със скотовъдство.С течение на годините,оставяйки обособени в своята махала,тюркмените постепенно изоставят скотовъдството и приемат по лесен начин за препитание.Оттогава те добиват незавидната слава на просеци и скитници,придаващи колоритни черти в живота на възрожденския Казанлък.Много жители ,дори след освобождението си спомняли за безцелно обикалящите из чаршията тюркмени с мръсните и провиснали потури,основно занимание на които било просията под неизменния предлог,както отбелязва Чудомир,че събират помощи за някакво далечно и свято място в Арабия,където горели "бин-бир"-хиляда и едно кандила в памет на отшелници и мъченици ,посветили живота си на правата вяра и благочестиви деяния.Използвайки закрилата на османската власт, по голямата част от тях притискали неведнъж по- богатите българи за сключване на дребни заеми,които обикновенно никога не били въстановявани.В музея при читалище "Искра"се пазят няколко записа от основателя на една от най известните къщи за търговия с розово масло дядо Петко Орозовеца,от който личи, че е давал по всяка вероятност без особена охота,немалки заеми на местни тюркмени.Така в запис от 1874 г.е отбелязано,че дядо Петко е заел на Арабоолу Мехмед Тюркменина 990 гроша. В друг мподобен документ от 1877 г. се съобщава,че казанлъшкия търговец и лихварин дал заем 475 гроша за 3 месеца на Асан Карабаджа Тюркменина от село Армаганово(Бузовград).Обстоятелството ,че в този документ фигурира и поръчител "кефил"между тачените и състоятелни търговци в града, показва че Орозовеца се е парил неведнъж от тюркменските длъжници.Забележително е, че по голямата част от потомците на тюркменските заселници напуснали града в годините още преди Освободителната война и само малка част са останали в града и из околните села до началото на миналото столетие.Тюркмени са били заселени и из други селища в долината.Този факт отбелязва и Чудомир,подчертавайки честите топонимни названия в Казанлъшкия край,свързани с понятието "тюркмени".

сряда, 12 март 2008 г.

Основаването на град Казанлък

През най-тревожните години от завладяването на южната част на страната ни бежанците българи от Тракия преминавали Средна гора и в търсене на спасение се настанявали в малките селца по склоновете на Средна гора или подножието на Балкана.Много вероятно е някои от селищта край Тунджа в Казанлъшко да са възникнали именно при заселването им с бежанците.Малка част от потърсилите спасение,по-богати и знатни жители на южните градове-сенастанили зад стените на крепостите и най-вече в най-яката крепост Крън.
Ордите на османлиите са унищожили отбранителната способност както на укрепленията при изходите на старопланинските проходи,така и на централната крепост Крън.Именно по това време в долината се явява и знаменития Сараджа паша,който според най-вероятните предположения е основателя на града.
Сараджа е дошъл в долината като началник на отред конници,които е трябвало да се установят на постоянен гарнизон при някои изходи на важни старопланински проходи.Пашата би могъл да раздели отряда си и да установи тези малки части при разрушените вече укрепления на българите.По всяка вероятност обаче Сараджа предпочел друго разрешение-много по-близко до обичайната търска тактикаот онова време.Той установява гарнизона на едно посредищно място,откъдето е могъл да контролира безопасноста на всички проходи.За качествата на Сараджа паша като опитен и зрял администратор има макар и оскъдни но доста категорични сведения.За пръв път името му се споменава при Косовския бой(1389г.).В историческите документи от онова времетой е анадолски бейлербей.По късно военоначалникът е споменат при завладяването н Пирот.При царуването на Баязид Светкавицата Сараджапаша е посочен като комендант на транспортната флотилия в Мраморно море-стратегическа важна връзка по вода.Последвалите хроники са записали,че Сараджа паша участва в междуособните борби ,които водили синовете на Баязид-Муса и Мохамед.
От изложеното до тук става ясно че Сараджа паша е военоначалник от такъв ранг,че имал права както за утвърждаване на постоянен гарнизон за войските си,така и за усъществяване на значително по широки административни мерки.Пашата не се е спрял на на разрушенията от Крънската крепост,нито на близкото населено с колонисти- мюсюлмани,село Субашкшкой(между Казанлък и Мъглиж).Избрал за свой лагер много удобно и централно място,разположено по десния и левия бряг на Старата река,непосредственно до "Зеления мост"