КРЕПОСТИТЕ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
По южния склон на Средна Стара планинаима повече от 30 крепости,чиито останки малко или повече са запазени,те са разположени по една ивица от 300 до 1000 м.морска височина.За д подчертая важното значение на Розовата долина в стратегически план,трябва да започна първо с далновидноста на средновековните владетели които избират точно местноста около Крънската крепост като отбранителна крепостна система срещу постоянната заплаха от нападение на Византия.Дори мои съграждани знаят малко за това че Крън някога е бил областен център с размер по дължина около 150 км.включващ дори сегашния град Сливен.Крънската област е била родово имение на Смилецовия род,за това свидетелствува византийския писател и император Йоан Кантакузин.А Георги Пахимер ни дава ценни данни в това отношение-Смилец бил женен за внучката на византийския император Андроник II,дъщеря на втория му син севастократор Константин.Той се оженил за царската внучка преди да стане цар,това е присъщо само за влиятелни хора от онова време а и днес.Този факт по косвен начин изразява значението на Смилецовия род в българското феодално общество.Съобщенията на Пахимер и Кантакузин дават възможност за определяне в най-обща форма границите на владенията на Смилецивите родови владения.Въз основа на историко-археологически проучвания може да се установи,че земите му са достигали на запад до горното течение на река Марица близо до днешното село Ветрен,Пазарджишко.Не са определени по писмени сведения северната и южната граница,но те вероятно са били естествените прегради Стара планина и Средна гора.На изток владенията на Смилец достигали до Сливен.За периода на царуването на Смилец, Мануил Фил пише-"И на Смилец,владетеля на българите бил познат казаният славен пълководец",т.е.Михаил Глава Тарханиот.Няма никакви податки за конфликти с Византия по времето на Смилец,тъкмо обратното,неприязненото отношение на Византия към Тертеровци е заменено с подчертано благоразположение.Византийския император изразил пълна подкрепа на братята на Смилец,Радослав и Войсил.
Крънско феодално княжество
След завръщането на Тертеровци на престола и прокуждането на Смилец и братята му във Византия подбалканскат област между Хемус и Средна гора била дадена на Елтемир-брат на Георги Тертер Първи.Ще отбележа един важен факт за който Георги Пахимер пише че Смилецовата съпруга и Елтемирова тъща се намирала в Цариград.А известно е че при нея с царски подаръци от императора в Крън е идвал брат и Михаил 9 Палеолог,тя трябвало да бъде уведомена за надеждите,които император Андроник 2 възлагал на нея за превличането на крънския деспот на страната на Византийците,предполага се че това посещение е станало по-рано но така или иначе императора не е престанал да прави опити за превличане на Елтемир.Преди лятото на 1305 г।отношенията на Светослав и Елтемир толкова се нажежили че търновския цар отнел крепостите Ямбол и Лардея които по-рано бил подарил на чичо си.Георги Пахимер ни е оставил ясни сведения за поитико-правното положение на крънския деспот.Той изтъква че Елтемир е бил"един независим княз,който самостоятелно управлява своята област и се считал за автономен"За кратко време крепоста е управлявана и от брата на Смилец-Войсил,като васал на Андроник 2 ,по думите на Кантакузин"заради родови връзки".След 1323 г.Михаил Шишман дал владенията в Подбалканска област на болярина Срацимир,баща на бъдещия цар Иван Александър.Следва завземане на Крепоста от Византийците до момента в който претърпяват неуспех при Русокастро18 юли 1331 г. , от всички близки крепости са били изгонени визаннтийските войски и да преминват на страната на Иван Александър,това отбелязва Никифор Григора-"Така направили всички крепости около Хемус"Следователно крепостите по южния склон на Стара планина и Сърнена гораса най-тясно свързани с бъггарско-византийските отношения и владенията на Смилецовци,Тертеровци и Шишмановци-феодални родове,които са поставили началото на български династии през Средновековието.Съдбата на крънската област е била на важна част от българските земи през периода на Второто българско царство.По-късно тези крепости дали отпор на османските завоеватели.