КАЗАНЛЪК-първите заселници
Недалеч от моста на Стара река,по всяка вероятност в средата на новото селище,Сараджа паша издигнал лека и изящна постройка на джамията(запазена и днес),също водиница и баня.Оттук нататък градът започва да се развива бързо характерно за всички градове възникнали в епохата на османските завоевания.Първия документ,в който се споменава градът,е една турска плоча от 1420 г., за която говори Васил Кънчов, която за съжаление е изчезнала.Недостатъчното проучване на надписите върху каменните останки,разкрити праз последните няколко десетилетия около джамията на Сараджа паша,ни лишава може би от редица други още по ценни източници за времето на възникването на града.Нарастването на града идва не само от пътуващите търговци и занаятчии,обслужващи войската но и от сливането на двете близки турски села-Субашъкьой на североизток и Томарсанлъ на югозапад.Факт на който обръща особенно внимание Христо Стамболийски.Истинската колонизация на града обаче се извършва с масово преселване в началото на османското владичество на търкмени и юруци,за тези които не знаят вторите са халдейско племе от устието на Ефрат.Те са изпълвали града в северната част,сега известно като Орешака.По старите жители на града си спомнят че преди това място се е наричало Тюркменската махала.В началото тези пришълци-тюркмените се занимавали предимно със скотовъдство.С течение на годините,оставяйки обособени в своята махала,тюркмените постепенно изоставят скотовъдството и приемат по лесен начин за препитание.Оттогава те добиват незавидната слава на просеци и скитници,придаващи колоритни черти в живота на възрожденския Казанлък.Много жители ,дори след освобождението си спомняли за безцелно обикалящите из чаршията тюркмени с мръсните и провиснали потури,основно занимание на които било просията под неизменния предлог,както отбелязва Чудомир,че събират помощи за някакво далечно и свято място в Арабия,където горели "бин-бир"-хиляда и едно кандила в памет на отшелници и мъченици ,посветили живота си на правата вяра и благочестиви деяния.Използвайки закрилата на османската власт, по голямата част от тях притискали неведнъж по- богатите българи за сключване на дребни заеми,които обикновенно никога не били въстановявани.В музея при читалище "Искра"се пазят няколко записа от основателя на една от най известните къщи за търговия с розово масло дядо Петко Орозовеца,от който личи, че е давал по всяка вероятност без особена охота,немалки заеми на местни тюркмени.Така в запис от 1874 г.е отбелязано,че дядо Петко е заел на Арабоолу Мехмед Тюркменина 990 гроша. В друг мподобен документ от 1877 г. се съобщава,че казанлъшкия търговец и лихварин дал заем 475 гроша за 3 месеца на Асан Карабаджа Тюркменина от село Армаганово(Бузовград).Обстоятелството ,че в този документ фигурира и поръчител "кефил"между тачените и състоятелни търговци в града, показва че Орозовеца се е парил неведнъж от тюркменските длъжници.Забележително е, че по голямата част от потомците на тюркменските заселници напуснали града в годините още преди Освободителната война и само малка част са останали в града и из околните села до началото на миналото столетие.Тюркмени са били заселени и из други селища в долината.Този факт отбелязва и Чудомир,подчертавайки честите топонимни названия в Казанлъшкия край,свързани с понятието "тюркмени".