сряда, 9 април 2008 г.

Селата около Казанлък
Голяма част от селата разположени около Казанлък,били турски.Почти никакво българско население не е имало в селатаХиметлий(Ясеново),Бахаслий(Дунавци),Емишлери
(Оввощник),Софуларе(Скобелево),Юренли(Асен),Доймушларе (Осетеново),Симитлери(Морозово),Долно Софуларе
(Юлиево),Къшлата(Зимница) и др.Само през определени периоди в тях е имало малък брой български къщи на аргати в някои местни чифлици.Съвсем понятно е, че във всички тези селища не е могло да се развива каквато и да е българска книжовна дейност.Компактно българско население и буден народностен дух имало само в селата Шипка,Енина,Мъглиж,Турия,Елхово и до известна степен в Габарево,Средногорово , Гурково,Ветрен и Долно Съхране.Сред подтискащия мрак на османската колонизация в долината,светлините на тези няколко селца са разпалвали с вдъхновение зората на националното пробуждане.В края на 16 век султан Сюлейман Великолепни под формата на тимар на спахията НуриРизаефенди огромна площ от землището край Шипка,включително и обширни земи от Балкана и полски имоти чк до населеното с турци село Шейново.Тимарът превлякъл много нови заселници-предимно бежанци от Родопите,Тракия и Македония,спасили се от потутчване.Те постъпили като ратаи на Нури Риза и скоро създали цяло ново село на изток от Шипка,което нарекли Чифлика.Постепенно двете села се слели в едно име Шипка.Енина е старо селище.Черквата"Света Параскева е строена около 1238 г. и била най-старият християнски храм в Казанлъшко.При нахлуването на османските орди селото вероятно е било ограбено и разрушено.Скоро обаче е било заселено от спасили се българи от разрушените села и крепости в долината.С това време изглежда е свързана и легендата с козарката Яна,която дошла тук от село Салтъково(Копринка) и слоьила началото на новото заселище.Турските колонисти дошли в селото около 14оо г.
нарекли го Кечидереси и се обособили в самостоятелна махала.Мъглиж е съществувал като населено място и опорен пункт преди идването на османлиите по нашите земи.Съществува предание че преди идването на Лала Шехин в долината българските защитници успели да се скрият в сред падналата мъгла ,откъдето произлиза и името Мъглиж.Несъмнено е обаче,че тук съществувало старо българско селище-крепост,което оказало съпротива на османците.То било разрушено,но още в началото на робството отново населено,като към българските заселници по-късно се присъединили и известен брой османски колонисти,обитавали между 50-120 къщи.В същото време обаче селото имало свой активен живот и компактно българско население което още в ранни векове на робството се изявява чрез издигнати в обществено и икономическо отношение представители.В това сеуверяваме от цитираните по горе бележки на Дубровнишкия търговец Бенедето Рести.

четвъртък, 3 април 2008 г.

Търговия и занаятчийство
С течение на годините,с развитието на скотовъдството,зърнопроизводството, а по-късно и на розопроизводството, с развитието на занаятите, с подобряването на съобщенията все повече се разширявала и оборотната дейност на казанлъшките търговци.Междувременно всред жителите на Казанлък се появява един нов елемент-евреите-бегълци от Испания.Те пристигат през 14.в Солун и постепенно се пръскат из територията на Балканския полуостров.В Казанлък отначало идват само 2 рода-Биджеран и Каталан,но само след по малко от столетие потомците им и нови бежанци образуват цяла махала.
Малко Арменци се появяват значително по-къснои са свързани пряко или косвено с търговията на розово масло.
Основната търговска дейност наказанлъшките търговци през 17-18 в. обхващалапреди всичко зърнени храни , храни с животински произход и кожи,по късно орехово олио-шарлаган , розово масло,аба и гайтани.
През 17-18 век се разраства значително производството на мутафчийските изделия-торби и чували.Значителна част от тях се продавала чак в Цариград и Анадола и се използвали от големите кервани в Близкия изток.Още преди този период казанлъшките търговци участвали в големите и локални панаири,предлагайки за продан текстилни произведения,обработени кожи,свещи и в по- малка степен бакърени произведения.Макар в началото българите да не участвали активно в търговския живот на града, с течение на годините по предприемчивите от тях,започвайки най-напред като кираджии или дребни производители се издигнали на едни от първите места.През 1760-1770 г.братя Стамболови имали отлично съоръжен собствен керван за пренасяне на стоки, те не само изнасяли значителна част от продукцията на града,но внасяли разнообразни европейски стоки-калай,бакър,къна,нишадър,сол,захар,син камък,памук,маслини,стафиди и портокали.През този период голяма част от търговията се извършвала с близките градове и стопански средища, в определена степен с Пловдив,Ст.Загора и Одрин и значително по ограничено с Цариград,София,Букурещ,беломорските и черноморските пристанища.Имало е случаи на преки търговски връзки с Австро-Унгария,Влашко и южните руски пристанища но това обикновено се осъществявало по комисионен път.С разрастването на занаятите в Казанлък търговията заемала все по централно място в икономиката на Казанлък и била от основните фактори за установяване на връзки с провинциите на империята и с европейските страни.