История на Казанлъшкия край

Розовата долина е запазила следите на преходни събития и забравени нашественици.Средищното разположение на долината,пътищата пресичащи се от север на юг и от изток на запад са носили еднакво благодат и проклятие за живота и съдбата и.Съзижданата векове наред материална култура била разрушавана от млади и дръзки племена към собственото самоотвърждаване чрез разрушаване на всичко изпречило на пътя им към целта.
Проходите на Балкана,някои от тях използвани и до днес,други запустели и забравени отдавна,са довеждали нашественици или са изпращали възмездието на богатия и цветущ елински юг към непокорните северни варвари.През проходите са идвали не само богатства,суровини и зърно,но и изненади,превръщайки не веднъж в студена пепел селищата и крепостите край Тунджа.Дори полузабравената днес планикска пътека на Тревненския проход била в миналото един от най преките и използвани пътища между Дунав и южните престанища на Егея.В сравнение с него дори Шипченския проход бил второстепенна връзка и поемал само незначителна част от керваните и пътниците през Хемската планина.При изхода на всеки един от тези проходи и сега са запазени селища,върху останките накрепости или крайпътни станции.Голямо село,Ясеново,Шипка,Енина,Гурково на изхода на тези древни пътища към долината приемали гостоприемно богатите кервани и поемали гнева на сурови и кървави нашественици.В долината през 4 в. пр. н. е. отсяда и Александър Македонски.Тук той подготвя войските си и снаражението им и се отправя именно през Тревненския проход,за да накаже и усмири разбунтувалите се тракийски племена преди съдбоносния поход към Индия.Долината носила много надежди и разочарования.Най- вероятно именно тук,всред гористите и поля през 3 век пр. н. е.,притихва последния прибой на онова келтско нашествие,донесло със себе си предзнаменованието за варварските нашествия,които скоро щели да сринат останките от древния свят.Гглавните извори за Келтското нашествие със столицаТиле оттук някои търсят произхода Тулово),съществувала през 3 в. пр. н. е.,са от Полибий и Тит Ливий.Макар тези автори да не определят местоположението и ,имаме доста основания да предполагаме,че тя се простирала край средното или долното течение на Тунджа. Вероятно е именно по това време богатата цивилизация на Одриската държава да е била унищожена от нашествениците келти.